Есен е! Много банално изречение. Но всъщност можете да си представите, че го казвам с усмивка и ентусиазъм, нали? Вярвам, че есента е
цветна, есента е
най-творческия ми сезон, есента е
странна. Тя прави каквото си иска с температурите – особено в Пловдив, особено СЕГА. Творчеството ми и странността ѝ добре се съчетават – също когато си решат, но цветовете ѝ винаги са тук – независимо от нищо – жълто, червено, кафяво… и оранжево.

Днес събрах изброените по-горе и се получи интересен краен резултат. Реших да насоча творческото си вдъхновение към кулинарните завоевания и заложих на оранжевото. Барплотът ми се превърна в ринг, където се състояха няколко рунда между мен и Нейно Есенно Величество г-жа Тиква.

Другият важен факт е, че съвсем, съвсем от скоро в кухнята вече имам нещо дъ-ъ-ългоочаквано – пасатор+приставки за миксер и чопър(ах, че български думи). Само при мисълта, че някой ден ще си купя подобен уред в главата ми се надуваха много шарени балони:

Беше ред да пукна балонче №1 – КРЕМ СУПА

Рецептата за Крем супа от тиква взех от supichka.com
Ето и необходимите съставки:

Първата ми задача беше да отделя 1/6 от тиквата, с която разполагах. Борбата беше тежка и продължителна. Какво направих с останалата част от тиквата, ще разкажа в раздел „Десерти“ 😉 Нарязах и морковите – на кръгчета. Последна най-досадната ми част от всяко готвене с лук – рязането му. Винаги се изсипва голямо количество сълзи – почти достатъчно, за да осигуря вода за супата. Първото ми решение на проблема беше съвет, даден ми от Митко – докато режеш, дъвчеш люта дъвка – не винаги работи тази „техника“. Преди няколко дни обаче за втори път гледах „Южнячки“(„The Help“), където главната героиня Ейбълийн сподели своята тайна:

слагаш клечка кибрит между зъбите си.

Беше странно – признавам – но за цяла глава лук изплаках точно 2 сълзи.