Цвете в озиса.
Знае само как да пази се.
Пясък изсипа се
Всичко съсипа се.

Една дюна срути се.
Цветето счупи се,
върху пясъка тяло положи.
С коренът поне държи се, Боже!

Защото Хаосът седна на пустинята на трона,
сложи си пясъчна гореща корона.
Юга и Севера юзди на ветровете пуснаха
и Изтока и Запада своите изпуснаха.

По всички посоки върху песъчинките коприна
цветето въртеше се като балерина.
Хаосът не успя да го изтръгне,
затова душата му обгърна.

Там някъде в изсъхналите кътчета себе си позна
и в живите стръкчета заживя.

Заповяда по последна своя воля
„Изток, Запад, Юго, моля,
Вие тримата вървете!
Само Севернякът остава с нас!
Посоката намерих в това цвете –
превръщаме се заедно в пясъчен компас.”