Здравейте, прекрасни хора! Честита пролет! Да, да – днес не е само поредният ни ден на карантина вкъщи, заради Коронавируса – днес е Първа Пролет! Аз лично я посрещам навън – отворена врата към терасата със слънчева гледка към вече цъфтящите дръвчета. За статистиката – това е ден 4-ти от личната ми изолация на затворенко в апартаментчето. Оказа се, че дейностите, които мога да си практикувам в това пространство не са никак малко и дори не мога да успея и да шия, и да готвя, и да чета, и да рисувам, и да пиша, и да… има още какво. Но тук не мисля да ви давам примери какво правя аз, а да ви разкажа за нещата, които може и да пропуснем през тези две седмици. Кой знае – може дори не сте се замисляли, но да си отдъхнете, като прочетете какво ми е дошло наум.
Започвам с нещо любимо: НЕотразяването на часовника. Имам истинска дарба да закъснявам и винаги, когато съм навреме, значи има нещо „гнило“. До преди няколко месеца и рядко носех часовник на ръката си. От ноември насам обаче това ми се превърна в навик(закъсненията не намаляха драстично, но поне знаех с колко по-късно долитам).
Затова през тези 2 седмици на карантинен период не само че няма за къде да бързам, но и стенният часовник във всекидневната не работи. Този на ръката ми е покрит от дълъг ръкав и не изпитвам никаква нужда да се сверявам с него, освен навика.
Хора, ако нямате деца и не ходите на работа, то според мен няма защо да си взирате в стрелките за това кога ставате, лягате, закусвате, а дали закусихте, а дали ще успеете да свършите цялата работа на света… и т. н. Отпуснете се, точно сега не вярвайте на човечето от „Минута е много“ – ИМА ВРЕМЕ.
Следва нещо важно: Знам, че много от вас сега си казват „Ей сега е моментът за 58-те сезона на сериала, който исках да гледам“, „Точно сега ще мога да забърша прахта от PlayStation-a/лаптопа, заради жестоката игра, която си купих“ и т.н. Всички технологии тези дни са доста примамливи, а с други просто не можем да се разделим. В социалните мрежи се бълват безброй снимки, клипове и забавни гифове не само на познатите ни досега тематики, но и на тази, за която ни се иска само да се посмеем и да ни подмине вовеки – Коронавируса.
Скъпи мои, помислете обаче не само за нестихващата жажда за смях, приключения и творения, а и за очите си. Не започвайте деня със светещ дисплей срещу лицето си, не стойте постоянно пред екрана. Отделяйте нужното време на омайната природа. Излезте на терасата или помечтайте за дните след карантината с лепнато носле за прозореца.
Съвет, който помага за отпускането на очите (каквото и да значи това – аз наистина го усещам, но нямам научно обяснение): фокусирайте с поглед обекти на различно разстояние и задръжте погледа си на тях за няколко секунди. Пазете очите си – знам, че нямате резервен чифт.
Всички познаваме поне няколко човека, с които, като се срещнем на улицата, много се радваме да се видим и се разбираме да се видим някой път – ама друг път. Признайте си – имате си познати, които ви се иска да си останат просто познати. Дори аз не съм влюбена във всички живи същества на света. МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПОВЯРВАТЕ?!
Сега със сигурност нямате нужда да измисляте оправдание за неуспехите на срещата в бъдеще. Няма защо и изобщо да имате подобни контакти. Не, не, защото си мисля, най-лошото – ако сте го решили, значи изобщо не ме познавате – просто защото не е здравословно за социалната ви … аура да речем. Имайте си само готини хора около вас!
МОЖЕ И ДА СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ… #СтойСиВкъщи
Пясъчен компас 