Много от нас в момента работят вкъщи. Сигурна съм, че това за някои е дългоочакван лукс. А за тези, които имат деца, май е истинско предизвикателство. И на вас и на мъниците ви се иска да скочите през балкона като Питър Пан и да полетите към земята на младости и приключения. В същото застояло време в реалността трябва да сме работоспособни на мястото, на което сме свикнали да отмаряме. Затова всичко е с краката нагоре и за да го приравним някак превръщаме в бюро и офис стол всичко удобно наоколо.
Срещнах и facebook предизвикателство, в което се иска да наречеш „свои колеги“ децата или домашните си любимци и да опишеш какво прави екипът в момента. Дори това да са работните дружки вкъщи, за тях няма никакво значение дали пишете на лаптопа от дивана с главата надолу и дали сте с новите лачени обувки, които целият офис очакваше да си купите, или сте… просто по пантофи.
Съветче: Има едно хубаво НО! Уверявам ви, че някои от нас(аз) се чувстват по-работоспособни, когато са с прибрана коса, в непижамен тоалет и с чаша чай или кафе наблизо – даже най-добре вода. Добре ми е, по-организирана съм, хидратирам се и не се разсейвам със стърчащите ми всички кичурчета нова коса.
И още едно уточнение: Това, че не е важно да изглеждаме като на среща, не значи, че трябва да чакаме 19 април (Великден), за да се изкъпем. Ха-ха-ха!
Както всеки март, времето навън си сменя настроението като тийнейджър в разцвета на пубертета(О! повярвайте ми, знам какво е – сестра ми в момента е на 13! Не, не… аз пубертет не съм „карала“. Имунизирана си бях.)
За щастие ние си стоим вкъщи и няма защо да се притесняваме сега да излезем с тениска и кожено яке, заради слънцето зад дъждовен облак ли, или направо да вземем и жилетката, палтото, ръкавиците и шала, защото той облакът май си носи цялата зима на рамене.
Метеорологията сега ми е нужна само за да съобразя – капацитетът на простора на терасата ще бъде ли достатъчен за изпраните дрехи днес, или ще трябва да се огранича до сушилника вътре.
Разбира се, метеорологичните промени влияят и на тези вътре в нас. НО сега напълно можем да си позволим да тестваме във времето и пространството цялата емоционална гама, на която сме способни. Само съседите да не направят една подписка, заради бурите, които сме носили в себе си и изведнъж пуснем на воля.
И за финал: нещо, което много ми се иска да осъществя, ако постоим още много(малко) в социална изолация.
Представете си – една специална вечеря в домашна обстановка. Искам да сложа красивата покривка, големите чаши за вино, да сгъна в оригами форми платнени салфетки, да запаля свещи. Да се облечем като за прием, може дори да обуем обувки(но и боси ще бъде странно романтично).
Ще сготвим няколко степенно меню, естествено с разтапящ всички сетива десерт. (Тук имаме нож с две остриета – ако го сготвим, ще хапнем точно това, което искаме и си знаем, че нищо не може да замени домашния вкус. Ако си поръчаме храна пък, ще държим сюжета с ресторанта. Но така пропускаме цял ден ухаещи аромати в кухнята и времето в рецепти, уроци* и опитване на вкусотиите.) Ще отворим някоя дълго пазена бутилка(не, не вода). Ще пуснем само музика – ресторантски плейлист. Аз ще му мрънкам да танцуваме, той некатегорично и с усмивка ще ми откаже… след малко и категорично. И само ще си говорим. И ще ядем, разбира се.
Със сигурност ще го усетим като поредната вечер под карантина, защото кой прави такива неща в нормални вечери, но… ще бъде по-специална.
Бъдете здрави!
До скоро!
* Тук може да прочете за първия ми опит да сготвя тиквената крем супа, която стра-а-ашно харесвам.
Пясъчен компас 