Всяка година гледам церемонията по връчването на наградите Оскар. Всъщност в началото на тази публикация се запитах кога ли всъщност съм започнала. Прегледах списъците с номинациите в различните категории през последните години и връщах назад, и назад, и назад… спомените ми малко започнаха да се размиват, защото в началото беше просто любопитство – и стигнах до 82^-рата церемония – през далечната 2010^-та година.

Да, в началото беше просто любопитство… беше емоция, споделена с хора, празнуващи някъде там на стотици километри от мен, в някаква друга далечна часова зона и да – беше традиция на нашите, която ми се струваше като страхотна идея да продължа…

Първо гледах само церемонията, в училище се роди и шегата, че съм (за)спала на червения килим. После следях и как звездите пристигат. Започнах да си правя и списък с филмите с най-много номинации и особено тези в категория „Най-добър филм“. Добавих в списъка и съобщаването на номинациите.

Всяка церемония бе ритуал за мен – свързвах слушалките, правех си удобни топли и меки основи на крепост на земята пред телевизора. Подготвях пакети с пуканки, сладко, безалкохолно и задължително вода. Приготвях списъците (понякога имаше и таблици в Excel 😀 ) и лаптопа, за да мога на момента да обработвам записките си и да пусна пълния списък с победители веднага след приключване на церемонията.

Последната година надградих с тоалет и грим като за церемония в хола. За първи път гледах Оскарите в моя си дом – бях облечена в бляскав черен гащеризон, направих си фотосесия и плаках, като видях Джими Кимъл. За първи път публикувах победителите в собствения си блог. Ето ме и днес – в черно, с мигновени грим и прическа и с нова доза емоции. Светът ми за една година е толкова различен – но „тук“ – в Dolby Theater, е все така блестящо, красиво и щуро.

Стига с увода – ето и малко ключови момента от церемонията:

Водещ отново беше Джими Кимъл – като домакин у дома.

Всеки от актьорите и актрисите, номинирани за главна и поддържаща роля бе представен от един от победителите в съответната категория в предходни години – на сцената видяхме Кристоф Уолц, Махершал Али, Сам Рокуел, Матю Макхонъки, Дженъфър Лоурънс, Чарлийз Терон, Сали Фийлд, Джейми Лий Къртис, Лупита Нионго и други.

Андреа и и синът му Матео Бочели изпяха заедно „Time to Say Goodbye“ в момента, в който отдаваме почит на хората от филмовата индустрия, които вече не са сред нас. Всяка от номинираните за най-добра песен бе изпълнена със страхотни декори и хореография, като луд, розов фурор направи „I’m Just Ken“. Към Райън Гослинг, освен всички танцуващи и беквокалисти, се включиха както Марго Роби и Грета Геруиг, така и Ема Стоун и Слаш.

Навършиха се 50 години, откакто гол мъж притичва на сцената на наградите и моментът тази вечер бе отбелязан с кратък скеч от Джон Сина, който излезе само по… плика с наградата за най-добри костюми.

Ал Пачино пък обяви победителя за най-добър филм, а след своите 7 номинации един неповторим режисьор най-накрая взе статуетката. Ето и кои са всички победители:

Най-добра актриса в поддържаща роля:
Да’Вин Джой Рандолф, „Останалите“

Най-добър актьор в поддържаща роля:
Робърт Дауни-Джуниър, „Опенхаймер“

Анимационен филм:
„Момчето и чаплата“

Късометражен анимационен филм:
„War is Over! Inspired by the Music of John & Yoko„

Късометражен филм:
Уес Андерсън, Стив Рейлс, „The Wonderful Story of Henry Sugar“

Късометражен документален филм:
Бен Праудфут, Крис Бауърс, „The Last Repair Shop„

Документален филм:
Мстислав Черноф, Мишел Майзнър, Рени Арънсан-Рат, „20 дни в Мариупол“

Чуждестранен филм:
„Зона на интерес“ (Великобритания)

Оригинална музика:
Лудвих Гьорансон, „Опенхаймер“

Оригинална песен:
„What was I Made For?“, „Барби“ – Били Айлиш и Финиъс О’Конъл

Операторско майсторство:
​Хойте ван Хойтема, „Опенхаймер“

Монтаж:
Дженифър Лейм, „Опенхаймер“

Визуални ефекти: !!!!!
акаши ямазаки, киоко шибуя, масаки такаташи татсуки, „Годзила минус едно“

Звук:
Тарън Уилърс, Джони Бърн, „Зона на интерес“

Костюми:​
Холи Уодингтън, „Клети създания“

Грим и прически:
Марк Кулиър, Надя Стейси, Джош Уестън, „Клети създания“

Дизайн на продукцията:
Джеймс Прайс, Шона Хийт, Шюжан Михалек, „Клети създания“

Адаптиран сценарий:
Корд Джеферсън, „Американска литература“, базиран на романа „Изтриване“ на Пърсивал Еверет

Оригинален сценарий:
Жустин Триет, Артур Херари, „Анатомия на едно падане“

Режисьор:
Кристофър Нолан, „Опенхаймер“

Най-добър актьор в главна роля:
Килиън Мърфи, „Опенхаймер“

Най-добра актриса в главна роля:
Ема Стоун, „Клети създания“

Най-добър филм:
„Опенхаймер“

Гледайте „Опенхаймер“, защото ако не забравяме историята, градим по-добро бъдеще. Гледайте „Барби“, защото явният смисъл, понякога е най-скритият. Гледайте „Клети създания“, за да си припомните какво е да откриваш света и защо е той. Не, няма да изброявам всички номинирани – но просто да знаете – „Зона на интерес“ вече е по българските кина… а щом сте прочели до тук, значи ми имате доверие – така че в никакъв случай не пропускайте „ДЮН 2“.

Имайте прекрасна седмица и много, много вдъхновения!