Ако четеш това, сигурно знаеш, че обичам да пътувам по релсите. Затова ще ти разкажа тези 7 ситуации, в които ми се е случвало:

1. да седна на моето си място, защото влакът е със задължително запазване;
2. да седна на моето си място, защото аз съм решила да заплатя за такова;
3. да седна на място, което не е мое, защото моето е заето и не съм искала да местя човека от него;
4. да седна на място, което не е мое, защото не е задължително да запазя такова, а и не съм проявила желание;
5. да седна на място, което не е мое, защото обстановката около моето ми е неприятна;
6. да седна на място, което не е мое, защото не съм разбрала, че съм в грешен вагон;
7. да седна на място, което не е мое, защото не съм разбрала, че съм в грешен влак.

И всичко това са случки, продиктувани от различно преплитане на релсите на Живота. И във всички тях „мое“ е използвано само в контекста на билета от влака. И във всички тях изобщо не разказвам само за влака. Защото моето място в живота е онова, на което се чувствам не винаги разбрана (защото е сложно), но пък споделена, обичана, в творчески хаос и цветове. И то е тук – където и да е, но със себе си и в търсене. Може би някъде по пътя.