Пак пиша текст за филм… И пак изобщо не е ревю.

Дори имах идея да направя паралел между „Гунди“ и „Гладиатор 2“, но преди да се скандализираш, моля те да обърнеш внимание на кавичките. В никакъв случай не мога да ги сравнявам. Е… никакъв… Аз по принцип обичам да правя безумни сравнения. Нищо.

От както се помня съм от ЦСКА. От както дори не се помня. Не съм познавала Гунди. Никога няма да знам дали историята е истина.

Нито един от тези факти обаче няма значение. Защото този филм беше филм за човечността. Да останеш себе си. Беше филм за някои стереотипи. Беше филм за любовта. И подкрепата. И приятелството. И семейството. И смъртта. И живота. Споменах ли любовта?

И защо 60хил. души викат името ти? И защо си гасиш цигарата преди да са те видяли играчите от отбора ти… пък ти си тренерът? И защо да кажеш „Да“ и пред Бог? И защо не се питаш „Ами, ако взема парите?“. Или си се питал, заради човешкото в теб, но никога не си го показал на света, пак заради човешкото в теб? Или си искал да го покажеш, пак заради човешкото, но не си.ус.пял? Заради други човеци или хора.

Понякога искам да плача за всички, които са си отишли нечестно
Понякога искам да плача за всички добри хора, които са си отишли

А не твърди ли Йешуа-ха-Ноцри пред Пилат Понтийски от „Майстора и Маргарита“, че всички люде са добри?

И понякога не искам да спирам да плача

Не искам да спирам да пиша. Искам този текст да стане продължение на ръката ми и да приключа и тази година и да започна новата… и да дойде друга, да изпиша и нея…

А дали открихте допирни точки с Рим?
хиляди да викат името ти, един герой в многото, управни органи, любов, чест, достойнство, битка, задкулисие, светли мечти, край

Актьорите бяха блестящи. Музиката даваше много от себе си и носеше характер във всяка сцена. Цялата продукция беше на страхотно ниво. Имаш още възможност да го видиш на кино. „Гунди“. И после ми пиши да кажеш как е било.