Добре дошли на мястото, което създадох през 2019 година. Както ще се ориентирате и по постовете, това е един странен онлайн дом. Той бе открит с бляскава премиера и малко по-късно започна да прилича на изоставено място. За мен обаче е като вила в покрайнините на някой междуселищен път – стои сред природата, събира спомени и мисли, птичи песни, слънчеви лъчи, бури, ветрове и хорски напеви. Мебелите вътре са покрити с бели чаршафи и винаги стоят така в очакване на някое голямо събитие за едно кратко и споделено преоткриване. Понякога разчиствам само малко пространство за скромен прием, в който да положа много от мислите ми. Щом четете това, то и днес съм готова за един такъв – ще съм много щастлива, ако прочетете нещо от мен тук и след това си го дискутираме под каквато и да е форма. Заповядайте!
Мислите ми напоследък („напоследък“ – каква странна дума):
За първи път…х3 (Къде е Калина? Коя е Калина? Какво е Калина? – накратко за последните месеци)
Едно от многото неща, с които още не мога да се справя в живота, е това да разчитам все по-малко на вдъховението, а…
Поетично разтваряне в цикъла на водата х2
1 Издигам сеИ падамИ потъвамСуха съмИ давамНадежда, че мога да плувам Всяка капка върху мене ново ражданеНова целувка студенаОтвътре навън охлаждане Стоя под…
Пясъчен компас 