Поетично разтваряне в цикъла на водата х2

1

Издигам се
И падам
И потъвам
Суха съм
И давам
Надежда, че мога да плувам

Всяка капка върху мен
е ново раждане
Нова целувка студена
Отвътре навън охлаждане

Стоя под този душ на надежди
Ръце вдигам нагоре и поглеждам
Не знам дали ако скоча натам ще се гмурна в небето
Или ще заровя душа в тия зелени дървета

Ако започна да танцувам
Между тая вода
Докато земята с надежда полеем
И тишината й с нея рисувам
Ромона й ще облека
И с него ще запея

Високо е върхът
И докато се спуска надолу
Всяка капка има своя път
И с всички по тялото ми се слива за сбогом

Вградете ме в тоя водопад в състояние течно
Само очите ми оставете такива
Искам нагоре и надолу да мога вечно
Отражението в небето да виждам

2

Малки ледени късове
Падат от очите ми
И се пукат
При тънкия трясък
В огледалото на небето
Някои потъват в мекотата на облаците
И се носят към космическото безвремие
Други прокъсват някое
Зелено сочно листо

На повтарящи се тласъци тялото ми се носи в двете посоки
И не намира покой в това свежо пространство
Но се открива с тишина и мир
И природна глъч

Вдишвам ледените капки
Стават на водопад в мен
И от него тръгва река
Влива се в море
И вълните му
Се удрят шумно
В белите ми дробове
И прочистват всичко мътно
Пяната от удара излиза
През устата ми
И става на сапунени мехури
Те летят
Скачам след тях и падам надолу
В отражение на тая вода
Изплувам от облак
А тялото ме боли
От плисъка
При срещата с небесната шир

Един коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.