ПРЕДИ 3 ГОДИНИ имах супер сладка коледна среща с моя приятелка и ментор и се оказа, че и двете сме си подготвили по 1 подарък. В кафява опаковъчна хартия получих дневник на мира. Вътре имаше задачи, които да изпълниш, за да опознаеш себе си и своята свързаност с мира – този в теб и как той влияе на този вън – който все си мислим, че не зависи от нас.
Едно от предизвикателствата там беше да напиша 100 неща, за които съм благодарна. Захванах се със задачата в един от последните дни на годината. Първо минах лек шок, защото 100 си е много. Как така? Цели 100 неща? След като започнах да пиша обаче, целта започна да ми се струва все по-постижима. Гледах в настоящето, писах и случки от миналото, благодарях за възможности, които ми се откриват за бъдещето. Разлюспвах пластовете си отвътре навън като кромид и никой трик с клечка между зъбите, пуснат абсорбатор или дъвчене на дъвка нямаше да помогне срещу разлютелите ми от умиление и щастие очи. Някъде около №70 стана много трудно. Трябваше да си взема емоционална лупа, скенер на паметта и детектор на честността. Но успях. 100.
ПРЕДИ 2 ГОДИНИ не бях много сигурна на колко години ще стана на рождения си ден. Само знаех, че следващата имам юбилей.
ПРЕДИ 1 ГОДИНА обаче Алиса в мен беше застанала пред една нова врата. В продължение на около 1 година преди рождения си ден се лутах мислено около отварянето ѝ. Всъщност още от преди да навърша 29 г. започнах да търся ключа за следващата врата в луд стрес. След това имаше един период, в който разбрах къде е той, но се правех, че не знам. И в някакъв момент просто приех, че тази врата така или иначе ще трябва да се отвори и най-добре е това да е по парадния начин. Та… отидох гордо до ключа, взех го и започнах да пълня антрето пред вратата с любимите си хора, които да ме държат за ръка, докато минавам. И не защото ме е страх, а защото искам да е споделено.
ЗАВЪРТЯ СЕ ОЩЕ ГОДИНА и какво свързва първия и втория абзац в тази непривидно цяла история? Преди да дойде уреченият час и точно след месец да сложа 1-ца в края на числото искам пак да седна спокойно на масата с тефтера (или на дивана с лаптопа) и да разлистя минало, настояще и бъдеще и в блога си да оставя нещата, за които съм благодарна сега. Нека символично да са 31.
БЛАГОДАРЯ ЗА
- подкрепящото си семейство
- приятелите, които останаха
- тези, които не останаха
- споделената любов
- несподелената любов
- сбъднатите мечти
- сбъднатостите, които даже не съм си и помисляла да мечтая
- уроците
- приключенията
- гласа и думите
- тишината и споделеността
- очите, погледа и благодарността в сърцето
- киното, театъра, музиката и литературата
- срещата с младежката работа
- срещата с Фестивала
- шансовете, които са ми давали
- възможността да давам път на други
- прегръдките
- смелостта
- учителите и менторите
- тези, които ми показаха как не се прави
- Пролука
- храната и утоляващата вода
- идващото вдъхновение
- животните, които ме учат на живот
- Слънцето и дъжда
- морето и планините
- компаса си и релсите
- дома си
- детството
- порастването
Направете си и вие списък. Много е хубаво, обещавам.
