Това сега не е точно дневник. Това е кратък разказ за случки в една странна третина на годината, която губи обичайността си, защото не е с правилната подредба – а започва в юли и завършва в октомври. Но нека не залагаме толкова стриктно на календара, а на съдържанието. С лека ретроспекция.

Още от малка съм приемала на сериозно мечтаенето и това за мен винаги е било съсредоточен процес, в който имаш много магични, но постижими цели, които някъде там, някога ще се случат.

Първата ми мечта, която сега си спомням много ярко, беше да стана певица – концертите, публиката да пее песните ти, енергия, турнета и т.н. и т.н. В някакъв момент обаче се случи следното – разбрах 2 неща на база на мои си изчисления:

1. И други хора мечтаят за същото като мен и реших, че някак не можем всички да получаваме огромни препълнени стадиони и нови, свръх яки песни
2. Моята емоционалност и желание за раздаване за хората, съчетано със самосъхранение в нужни момени, никога нямаше да ме оставят да бъда жестоката певица, която си представях, че искам да бъда. Или поне не за период, различен от „кратко“.

Та, както може би вече се досещате, мечтата ми да стана професионална певица остана там. Тогава в 7-ми клас получих задача да направя математическа презентация със задача за реална пирамида. Като завиден киноман бях изгледала десетина пъти „Шифърът на Леонардо“ и бях прочела книгата на Дан Браун, затова за заданието си избрах стъкления вход на „Лувъра“… и се влюбих. Аз-вече-имах-нова-мечта – да посетя това място, събрало в себе си изкуство от целия свят!

Накратко – тя се изпълни няколко години по-късно, по начин, който не съм предполагала, и случката стана почти както си я представях – ревах със сълзи и тих глас, като го видях, а след това се насладих на преживяването на 100%.

После дойде страхът – а какво ще правя сега – когато вече съм изпълнила Мечтата?

Имах още няколко скътани в ръкава, като една от тях проблясваше малко по-ярко. До днес още не е изпълнена, но има пролука за нейното случване някой ден.

Оказа се обаче, че това, че голямата ми мечта още не се получава, не значи, че не се сбъдват други желания, които никога не съм „сядала“ да реша, че ги мечтая или че си ги пожелавам, или пък изобщо никога не са се формулирали в съзнанието ми като нещо, което искам да постигна. Но желанието само се е пишело някъде там из планините на мисълта и горите със скритите пътеки и случки.

В следващите статии в блога ще ви ракажа какво ми се случи тази година в диапазона юли-октомври. Защото:

• моите приятели и близки често ми казват „Това само на теб може да се случи!“, „Само ти ми разказваш подобни истории!“, „Кале, разкажи ми някоя от твоите случки. Какво става напоследък?“ – пък то наистина имаше интересна събитийност
• за да ви дам кураж за следващата ви стъпка, с която може да сбъднете някое свое желание или влечение към нещо дългоочаквано
• за да си напомня на себе си след години, че не е нужно задължително да го замечтаеш онова, а като започне да се случва, да повярваш и да го изживееш така, че и да вземеш, и да дадеш

Хронологично ще започна с пътешествията в България, след това – странстванията из Европа и също няколко предизвикателства, които си поставих – къде сама, къде по покана на хора, които, кой знае защо, са решили да ми дадат път до своя и да вървим заедно.

А ти за какво още не си мечтал/а?

До скоро!